Тодор Живков
(1911–1998)
Член на Политбюро (1951–1989)
Тодор Христов Живков (псевдоним Янко) е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП от 8 ноември 1950 до 30 юни 1951 г.; а пълноправен член от 30 юни 1951 до 10 ноември 1989 г.; секретар от 16 януари 1950 – от 7 юни 1958 г. – първи секретар, а от 4 април 1981 г. – генерален секретар, до 10 ноември 1989 г. Заема и държавни постове: министър-председател от 27 ноември 1962 до 9 юли 1971 г.; председател на Държавния съвет на НРБ от 1971 до 1989 г.; народен представител от 1946 до 1990 г.
Роден е в село (днес град) Правец, Орханийско. Завършва прогимназия в Орхание ( дн. Ботевград). От 1929 г. е печатарски работник, през 1930 г. се включва в младежкото комунистическо движение, а от 1932 г. и в БКП. През 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.
След 9 септември 1944 г. Живков ръководи изграждането на "народната милиция” в София. От 1945 г. влиза в ръководството на БКП. В периода 1948–1949 г. оглавява най-влиятелната градска организация на БКП в София. Излизането му на преден план става в годините на сталинизма, но истинска възможност да заеме първа позиция получава едва след смъртта на Сталин. С помощта на Никита Хрушчов Живков замества Червенков на поста първи секретар на ЦК на БКП през 1954 г., а след Априлския пленум от 1956 г. се утвърждава като пръв, а по-късно единствен и неоспорван партиен лидер.
Тодор Живков е управникът, който най-дълго е бил на власт в България. Той е инициатор за възможно най-близкото следване на съветския модел и за установяване на най-близки отношения между България и Съветския съюз, каквото предложение е направено през 1963 г. Показва умение да пази властта си както благодарение на съветската подкрепа, така и чрез собствените си политически качества – периодически сменя най-близките си помощници, подкупва едни обществени групи, а други държи в подчинение, става инициатор на многобройни икономически реформи, най-дълбоката от които е лансирана през 1987 г. (Юлската концепция) с цел да измести влиянието на съветската "перестройка”. Инициатор е за насилственото преименуване на българските турци с цел тяхната асимилация ("възродителен процес”). Живков е принуден да подаде оставка като генерален секретар на ЦК на БКП първо на 9 ноември пред Политбюро, а после и на 10 ноември 1989 г. пред ЦК на БКП.
На 10 ноември 1989 г. му е изказана благодарност и са му запазени привилегиите, но на 13 декември 1989 г. е изключен от БКП. На 18 януари 1990 г. Тодор Живков е поставен под домашен арест, а през 1992 г. е съден за злоупотреба с власт и на 4 септември 1992 г. е осъден на 7 години затвор, който е заменен с домашен арест. Тази присъда е отменена от Върховния съд на 9 февруари 1996 г. Срещу него са водени дела и за насилствената смяна на имената на българските турци, за лагерите, за отпускате на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии и за подпомагане на международното комунистическо движение. През последните години от живота си успява да се възползва от трудностите на прехода и да се превърне от силно мразен политик в края на 1989 г. в олицетворение на сигурния живот при държавния социализъм.